Регистрация по ЗДДС: праг, срокове и доброволна регистрация

★★★★★

Все още няма гласове

Регистрацията по ЗДДС е въпрос, пред който рано или късно застава всеки растящ бизнес. Едни фирми се регистрират още в началото, защото работят с големи клиенти. Други чакат до последно и рискуват да пропуснат законовия срок. И в двата случая решението има пряк ефект върху цените, паричния поток и счетоводството Ви.

От 1 януари 2026 г. правилата се промениха съществено. Прагът вече е определен в евро, а оборотът се следи за текущата календарна година, а не за последните 12 месеца. Срокът за заявлението също е обвързан с деня на превишаване на прага. Много предприемачи все още мислят по старите правила и това създава риск от санкции.

В тази статия ще обясним кога регистрацията е задължителна, как се изчислява оборотът, в какъв срок се подава заявлението и кога доброволната регистрация е изгодна. Ще разгледаме и случаите, в които фирмата трябва да се регистрира независимо от оборота.

Задължителна регистрация при облагаем оборот

Основното правило е в чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Всяко данъчно задължено лице, установено в България, трябва да се регистрира, когато облагаемият му оборот за текущата календарна година достигне 51 130 € (около 100 000 лв.).

Какво е важно да знаете:

оборотът се следи от 1 януари до 31 декември на всяка година;
праговата сума се сравнява с натрупания оборот към всеки конкретен ден, а не само в края на месеца;
след като прагът бъде надхвърлен, заявлението се подава в 7-дневен срок от деня на превишаването.

Пример: ако оборотът Ви надхвърли прага на 5 май, заявлението трябва да бъде подадено до 12 май. Затова е важно счетоводството Ви да следи оборота текущо, а не само при месечното приключване.

Как на практика да следите оборота

Новото правило за календарната година изисква дисциплина. Препоръчваме няколко прости мерки:

Въведете седмична справка за натрупания оборот от началото на годината.
Определете вътрешен „сигнален“ праг – например при 80–90% от законовия – за да подготвите документите навреме.
Преди голяма поръчка проверете дали тя няма да прехвърли оборота над прага.
Уговорете с клиентите си как ще се промени цената, ако трябва да начислите ДДС по време на изпълнението на договора.

Последната точка често се пропуска. Ако договорът Ви е с фиксирана цена „без уговорка за ДДС“, след регистрацията може да се окаже, че данъкът е включен в цената и намалява Вашия приход. Ясна клауза за ДДС в договорите Ви пести спорове с клиентите.

Какво влиза в облагаемия оборот

Не всеки приход се включва в оборота за целите на регистрацията. По правило в него влизат:

облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение в България;
някои освободени доставки, като доставки, свързани със сгради и земя, както и финансови и застрахователни услуги, когато не са случайни за дейността.

В оборота не влизат например доставките на дълготрайни активи, ако не са част от обичайната дейност. Не влизат и доставките с място на изпълнение в чужбина. Правилата са детайлни и всяка дейност трябва да се анализира отделно.

Ако имате няколко дейности – например търговия и отдаване под наем – съберете оборота от всички облагаеми доставки. Разделянето на дейността между няколко свързани фирми с цел да не се достигне прагът може да бъде оспорено от НАП като заобикаляне на закона.

Регистрация независимо от оборота

Има случаи, в които регистрацията по ЗДДС е задължителна, дори оборотът да е под прага. Най-честите са:

Вътреобщностни придобивания на стоки – когато купувате стоки от друга държава от ЕС и стойността им за текущата година надхвърли 10 226 € (20 000 лв.), трябва да се регистрирате.
Получаване на услуги от чуждестранни доставчици – когато ползвате услуги от доставчици, установени в друга държава членка или извън ЕС, с място на изпълнение в България. Типичен пример са онлайн рекламата, софтуерните абонаменти и облачните услуги.
Доставка на услуги в друга държава членка – когато предоставяте услуги на бизнес клиенти от ЕС, за които данъкът се дължи от получателя.
Дистанционни продажби – при продажби на стоки към крайни клиенти в други държави от ЕС над общия праг за ЕС се прилагат специалните правила и режимите на обслужване на едно гише.

При регистрацията за услуги от ЕС фирмата обикновено самоначислява данъка, но не получава пълни права като нормално регистрирано лице. Затова много предприемачи предпочитат директно да се регистрират изцяло доброволно.

Доброволна регистрация: кога е изгодна

Според чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по собствено желание, без значение от оборота. Доброволната регистрация има смисъл, когато:

клиентите Ви са основно фирми, регистрирани по ЗДДС – за тях начисленият данък е неутрален;
правите големи инвестиции в оборудване, имоти или стоки и искате да ползвате данъчен кредит;
изнасяте стоки или услуги и имате значителни покупки с ДДС в България;
партньорите Ви изискват регистрация като условие за работа.

Доброволната регистрация обикновено не е изгодна, когато продавате на крайни потребители. Тогава или вдигате цените с 20%, или поемате данъка от собствената си печалба.

Преди да решите, направете проста сметка: колко ДДС ще начислявате, колко ще ползвате като данъчен кредит и какви допълнителни разходи за счетоводство ще имате. Ако тепърва стартирате, обсъдете въпроса още при регистрацията на фирмата, за да изберете правилната структура от самото начало.

Процедура: заявление, проверка и регистрация

Процедурата за регистрация по ЗДДС минава през следните стъпки:

Проверка на основанието – задължителна, по избор или за определени доставки.
Подготовка на заявлението и приложенията – справка за облагаемия оборот, данни за дейността, банкови сметки, лица за контакт.
Подаване в НАП – електронно с квалифициран електронен подпис или в компетентната териториална дирекция.
Проверка от НАП – органите по приходите могат да изискат документи и да направят проверка на адреса и дейността.
Издаване на акт за регистрация или мотивиран отказ.

Получете ясна представа от коя дата точно трябва да начислявате ДДС във Вашия случай. Правилата за момента на регистрация се промениха от 2026 г. и е добре да ги уточните със счетоводителя или адвоката си още при подаване на заявлението.

Отказът за регистрация се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Сроковете за обжалване са кратки, затова не отлагайте реакцията.

Задължения след регистрацията

След като сте регистрирани, трябва:

да начислявате ДДС по фактурите си;
да водите дневник за покупките и дневник за продажбите;
да подавате справка-декларация за всеки месец до 14-о число на следващия месец;
да плащате дължимия данък в същия срок;
да посочвате ДДС номера си на фактурите и в кореспонденцията.

Справка-декларация се подава и за месеците без дейност. Пропускането ѝ води до санкции, а при системни пропуски – и до риск от служебна дерегистрация.

Последици от закъсняла регистрация

Ако не подадете заявление в срок, рискувате:

имуществена санкция по ЗДДС, която е по-висока при повторно нарушение;
задължение да платите ДДС за доставките след момента, в който е трябвало да бъдете регистрирани, без да сте го начислили на клиентите;
загуба на правото на данъчен кредит за покупките през този период;
лихви за забава върху неплатения данък.

На практика фирмата плаща данъка от собствения си джоб, защото клиентите вече са платили цени без ДДС. Затова е по-евтино да следите оборота внимателно, отколкото да коригирате последствията.

Ако установите, че вече сте пропуснали срока, не чакайте НАП да открие нарушението. Подайте заявлението веднага и се консултирайте как да коригирате фактурите и отчетите си за изминалия период. Доброволното и бързо отстраняване на пропуска обикновено е по-добрата позиция, ако по-късно се стигне до проверка или до административнонаказателно производство.

Промяна в собствеността и регистрацията

Регистрацията по ЗДДС е на дружеството, а не на собственика. Затова при прехвърляне на дружествените дялове в ООД регистрацията не се прекратява и не се подава ново заявление. Купувачът обаче поема и всички рискове от минали нарушения на фирмата.

Различно е, ако продавате самото търговско предприятие или преобразувате фирмата. Тогава трябва да се провери дали новият правен субект трябва да се регистрира и как се прехвърлят правата и задълженията по ЗДДС.

Често задавани въпроси

Как се изчислява прагът през 2026 г.?

Следи се облагаемият оборот от 1 януари на текущата година. Когато той надхвърли 51 130 €, имате 7 дни от деня на превишаването, за да подадете заявление.

Мога ли да се откажа от регистрацията, ако оборотът спадне?

Законът позволява дерегистрация при определени условия, включително при спад на оборота. Има обаче ограничения във времето и последици – например начисляване на ДДС върху наличните активи. Преценете внимателно преди да подадете заявление.

Трябва ли ДДС регистрация, ако плащам за реклама във Facebook или Google?

Ако фирмата Ви получава услуги от чуждестранен доставчик с място на изпълнение в България, по правило трябва да се регистрира по ЗДДС за тези услуги, независимо от оборота.

Какво става, ако съм физическо лице на свободна професия?

Свободните професии също са данъчно задължени лица. Ако облагаемият Ви оборот надхвърли прага, трябва да се регистрирате по общите правила.

Може ли НАП да откаже регистрация?

Да. НАП може да откаже, ако не са налице законовите основания или ако при проверката се установят пречки. Отказът се обжалва по ДОПК.

Как можем да помогнем

В кантората на адв. Росица Астакова съдействаме при преценката дали регистрацията по ЗДДС е задължителна или изгодна, при подготовката на заявлението и при спорове с НАП, включително обжалване на отказ за регистрация. За фирми с постоянни данъчни и правни въпроси предлагаме абонаментно правно обслужване, при което следим и важните законови промени за Вашия бизнес.

Ако не сте сигурни как новите правила за 2026 г. засягат фирмата Ви, свържете се с нас за консултация.

Статията има информационен характер към датата на публикуване и не замества индивидуална правна консултация.

Регистрация по ЗДДС: задължителна и доброволна, срокове и прагове