Отговорност на управителя за данъците на фирмата по чл. 19 ДОПК
Съдържание:
- Какво представлява отговорността на трето лице по ДОПК
- Кои лица могат да отговарят
- Кога възниква отговорността по чл. 19 ДОПК
- До какъв размер отговаря управителят
- Как НАП установява отговорността
- Обжалване на ревизионния акт
- Давност
- Типични рискови ситуации
- Как да се защитите
- Често задавани въпроси
- Как можем да помогнем
- Покажи всички
Много управители смятат, че щом фирмата е ООД или АД, личното им имущество е защитено от дълговете ѝ. По отношение на данъците и осигурителните вноски това не винаги е така. Отговорността по чл. 19 ДОПК позволява на Националната агенция за приходите да търси неплатените задължения на дружеството лично от неговия управител или от членовете на управителния му орган.
Тази отговорност не е автоматична. Тя възниква само при конкретни недобросъвестни действия, които законът описва. Но когато е налице, НАП може да насочи принудителното изпълнение към заплатата, сметките и имотите на физическото лице.
В статията обясняваме кои лица могат да отговарят, в кои случаи, как НАП установява отговорността, как да се защитите и какви мерки да вземете предварително, за да не стигате до такава ревизия.
Какво представлява отговорността на трето лице по ДОПК
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) различава два вида задължени лица. Първите са самите длъжници – в случая дружеството. Вторите са „трети задължени лица“ – физически или юридически лица, които по силата на закона отговарят за чужд дълг.
Управителят по чл. 19 ДОПК попада във втората група. Той не става длъжник вместо фирмата, а отговаря наред с нея, при определени условия и до определен размер. Задължението остава задължение на дружеството, а лицето отговаря за неговото погасяване със свое имущество.
Кои лица могат да отговарят
Кръгът на отговорните лица е по-широк, отколкото обикновено се предполага. Според ДОПК могат да отговарят:
- управителят на ООД или ЕООД, включително когато е и единствен собственик;
- членовете на съвета на директорите или на управителния съвет на АД;
- прокуристът, търговският представител и търговският пълномощник;
- при определени условия – лица, които фактически управляват дейността, например по пълномощно;
- при определени условия – мажоритарни съдружници или акционери, по чието решение са извършени недобросъвестните действия.
Ако лицето вече не е управител, това само по себе си не го освобождава. Значение има дали действията, които пораждат отговорност, са извършени в периода, когато то е заемало длъжността. Затова и сделките с дялове заслужават внимание – повече за тях вижте в статията ни за прехвърлянето на дружествени дялове в ООД.
Кога възниква отговорността по чл. 19 ДОПК
Законът описва две основни групи хипотези.
Укриване на факти и обстоятелства
Първата е когато лицето укрие факти и обстоятелства, които е било длъжно да декларира, и в резултат на това данъците или задължителните осигурителни вноски на дружеството не могат да бъдат събрани. Типичен пример е неподаването на декларации или подаването на декларации с невярно съдържание, което пречи на НАП да установи задълженията навреме и да ги събере от имуществото на фирмата.
Недобросъвестно намаляване на имуществото
Втората група включва недобросъвестни плащания и разпореждания, с които имуществото на дружеството намалява. Такива са:
- плащания, които представляват скрито разпределение на печалба или дивиденти;
- безвъзмездно прехвърляне на имущество;
- продажба или друго разпореждане на цени, значително по-ниски от пазарните;
- обезпечаване на чужди задължения с имущество на дружеството.
Необходимо е тези действия да са извършени недобросъвестно – тоест лицето да е знаело или да не е могло да не знае, че дружеството има задължения за данъци или осигуровки, които няма да бъдат платени. Законът въвежда и предположения за недобросъвестност, например когато действията са извършени след деклариране или установяване на задълженията.
До какъв размер отговаря управителят
При укриване на факти и обстоятелства отговорността е за задълженията, които не са могли да бъдат събрани. При недобросъвестно намаляване на имуществото лицето отговаря до размера на плащанията или на намаляването на имуществото.
Отговорността обхваща не само главницата. По практиката на НАП тя включва и лихвите за забава, начислени до издаването на акта срещу третото лице, както и разноските по събирането. Затова сумата в ревизионния акт често е по-голяма от първоначалния дълг.
Важна гаранция е, че отговорността е субсидиарна. Обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо към имуществото на самото дружество. Едва когато то е недостатъчно, НАП може да се обърне към третото лице. Ако отговарят няколко лица, отговорността им е солидарна.
Как НАП установява отговорността
Отговорността по чл. 19 ДОПК не се налага с писмо или с покана. Тя се установява само с ревизия, възложена на конкретното физическо лице, която завършва с ревизионен акт. Обикновено последователността е следната:
- НАП установява задълженията на дружеството – с декларация, ревизия или друг акт.
- Публичният изпълнител се опитва да събере сумите от имуществото на дружеството.
- При недостиг НАП възлага ревизия на управителя или на друго отговорно лице.
- По време на ревизията лицето получава искания за документи и обяснения.
- Издава се ревизионен доклад, по който лицето може да направи възражения.
- Издава се ревизионен акт, с който се установява отговорността и сумата.
Етапът на ревизията е най-важен. Тогава можете да представите документи за реалния характер на сделките, пазарните цени и причините за неплащането. Много дела се печелят или губят още на този етап.
Обжалване на ревизионния акт
Ревизионният акт се обжалва първо по административен ред – пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ на НАП, в 14-дневен срок от връчването му. Ако жалбата бъде отхвърлена или не бъде разгледана в законовия срок, следва жалба пред административния съд, също в 14-дневен срок. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.
Обжалването само по себе си не спира принудителното изпълнение. ДОПК предвижда възможност за спиране, но обикновено срещу предоставяне на обезпечение. Ако актът срещу дружеството бъде отменен, отпада и отговорността на третото лице.
Давност
Отговорността на третото лице е свързана с давността на основното задължение. По ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината на изискуемост. Абсолютната давност е 10 години, независимо от спирането и прекъсването. Ако задължението на дружеството е погасено по давност, не може да бъде търсено и от управителя.
Типични рискови ситуации
Повечето ревизии по чл. 19 ДОПК започват с разплащания, които на пръв поглед изглеждат обичайни за малкия бизнес. Рискът е най-голям, когато дружеството вече има задължения към бюджета, а през същия период имуществото му намалява. Ето няколко ситуации, при които НАП обикновено проверява дали са налице условията за отговорност:
- управителят тегли пари от касата или сметката „под отчет“ и не ги връща, докато задълженията към НАП растат;
- фирмата продава автомобил, машина или имот на свързано лице на символична цена малко преди ревизия;
- дружеството плаща фактури за услуги на фирма на съдружник, без да има доказателства, че услугите са реално извършени;
- дружеството учредява ипотека или залог върху имуществото си, за да обезпечи кредит на друга фирма или на собственика;
- декларациите за ДДС или за осигуровките не се подават месеци наред, а дейността продължава.
Нито една от тези ситуации не води автоматично до отговорност. Във всеки случай НАП трябва да докаже, че са изпълнени условията на закона, а Вие имате право да представите доказателства за обратното – договори, платежни документи, пазарни оценки и обяснения за икономическата логика на сделката. Колкото по-добре е документирана сделката в момента на сключването ѝ, толкова по-лесна е защитата години по-късно.
Как да се защитите
Добрата защита започва много преди ревизията. Практически стъпки, които препоръчваме:
- подавайте декларациите в срок и с вярно съдържание, дори когато няма средства за плащане;
- документирайте пазарната цена при продажба на активи – с оценка, оферти или справки;
- не изтегляйте средства от фирмата като заеми или аванси без ясен договор и погасяване;
- не разпределяйте дивиденти, ако има непогасени публични задължения;
- пазете протоколите от решенията на общото събрание, за да е ясно кой какво е решил;
- при промяна на управителя изискайте счетоводна справка за задълженията към датата на смяната;
- ако фирмата е неплатежоспособна, обсъдете навреме молба за несъстоятелност от длъжника.
Ако дружеството е регистрирано по ЗДДС, особено внимание изисква начисляването и внасянето на данъка. Повече по темата ще намерите в статията ни за регистрацията по ЗДДС.
Често задавани въпроси
Отговарям ли, ако просто фирмата няма пари да плати?
Не. Самото неплащане не поражда отговорност по чл. 19 ДОПК. Нужно е укриване на факти или недобросъвестно намаляване на имуществото. Ако декларациите са подадени вярно и имуществото не е разпиляно, отговорността по този ред не възниква.
Освобождава ли ме напускането като управител?
Не автоматично. Отговорността се свързва с действията, извършени по време на мандата. Смяната на управителя след това не заличава вече възникналата отговорност.
Може ли НАП да запорира заплатата ми, преди да има ревизионен акт?
Отговорността трябва първо да бъде установена с ревизионен акт срещу Вас. В хода на ревизията обаче НАП може да поиска предварителни обезпечителни мерки, ако има риск събирането да бъде осуетено.
Какво значи „скрито разпределение на печалба“?
Това е понятие от данъчното законодателство, свързано със ЗКПО. Става дума за плащания към собственици или свързани лица, които не съответстват на реална и пазарна сделка – например необосновани възнаграждения, заеми без лихва или покупки на завишени цени.
Отговаря ли счетоводителят?
Счетоводителят не е сред лицата по чл. 19 ДОПК, освен ако не управлява фактически дружеството. Той може да носи отговорност по други закони или по договора си с фирмата.
Как можем да помогнем
В кантората на адв. Росица Астакова представляваме управители и съдружници в ревизии по чл. 19 ДОПК. Подготвяме възражения срещу ревизионния доклад, жалби срещу ревизионния акт и защита пред административния съд. Преглеждаме и сделките на дружеството, за да оценим риска, преди да се стигне до ревизия.
За фирми, които искат постоянна правна подкрепа при данъчни въпроси, предлагаме абонаментно правно обслужване. Вижте и всички услуги в раздел Правна компетентност. За конкретен казус Ви каним на консултация с адвокат по данъчно право.
Статията има информационен характер към датата на публикуване и не замества индивидуална правна консултация.
