Публичен изпълнител на НАП: запор на сметки и как да се защитим
Съдържание:
- Кой е публичният изпълнител и кога се намесва
- Какви мерки може да наложи публичният изпълнител
- Запор на банкови сметки: как действа
- Кои суми и вещи не могат да бъдат запорирани
- Обжалване на действията на публичния изпълнител
- Други начини за защита
- Какво да направите веднага: практически стъпки
- Чести грешки, които влошават положението
- Често задавани въпроси
- Как можем да помогнем
- Покажи всички

Писмо от публичен изпълнител на НАП или внезапно блокирана банкова сметка са сред най-стресиращите ситуации за всеки собственик на фирма или физическо лице. Често хората научават за принудителното изпълнение едва когато картата им откаже на касата. Добрата новина е, че Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) дава реални средства за защита. Те обаче имат кратки срокове.
В тази статия обясняваме как започва принудителното изпълнение, какво представлява запорът на сметки, кои суми не могат да бъдат запорирани и как да обжалвате действията на публичния изпълнител. Ще намерите и практически стъпки, които да предприемете веднага.
Правилата се прилагат за данъци, осигурителни вноски и други публични вземания, които се събират от Националната агенция за приходите.
Кой е публичният изпълнител и кога се намесва
Публичният изпълнител е служител на НАП, който събира принудително публичните задължения. Той действа въз основа на изпълнително основание – например влязъл в сила ревизионен акт, подадена декларация с неплатен данък или влязло в сила наказателно постановление.
Принудителното изпълнение обикновено започва, когато задължението не е платено доброволно. Публичният изпълнител образува изпълнително дело и изпраща на длъжника съобщение за доброволно изпълнение. С него се дава 7-дневен срок за плащане (чл. 221 ДОПК). След изтичането му започва същинското принудително изпълнение.
Важно е да знаете, че публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки още преди изтичането на този срок, ако прецени, че има риск събирането да бъде затруднено. Затова не разчитайте, че седемте дни са гарантирано „спокоен“ период.
Какви мерки може да наложи публичният изпълнител
ДОПК предвижда няколко вида обезпечителни мерки и способи за изпълнение. Най-честите са:
- запор върху банкови сметки и вземания от трети лица;
- запор върху трудово възнаграждение или пенсия;
- възбрана върху недвижими имоти;
- запор върху моторни превозни средства, ценни книжа и дружествени дялове;
- опис и продажба на движими и недвижими вещи.
Публичният изпълнител може да приложи няколко мерки едновременно, например запор на сметки и възбрана на имот. Длъжникът има право да посочи имущество, върху което да бъде насочено изпълнението, ако то е достатъчно за погасяване на дълга. Използвайте тази възможност, когато искате да запазите оборотните средства на фирмата и да предложите вместо тях друг актив. Мерките трябва да са съразмерни на задължението. Публичният изпълнител не бива да блокира имущество, чиято стойност многократно надхвърля дълга, ако това не е обосновано. Ако смятате, че мярката е прекомерна, това е основание за обжалване.
Запор на банкови сметки: как действа
Запорът на сметка се налага със запорно съобщение до банката. От момента на получаването му банката не може да извършва плащания от сметката в нарушение на запора. По-късно, след като задължението стане изискуемо и изпълнението продължи, банката превежда запорираната сума на НАП.
Запорът засяга не само наличността към момента на налагането му, но и постъпленията след това, до размера на задължението. Това означава, че ако клиент преведе плащане по сметката Ви, то също ще бъде блокирано.
Разрешение за неотложни плащания
За фирмите блокирането на всички сметки може да означава спиране на дейността. ДОПК позволява на длъжника да поиска от публичния изпълнител разрешение за неотложни плащания. Типичен пример са заплатите на служителите, плащания към ключови доставчици, както и текущите данъци и осигуровки. Искането трябва да е мотивирано и придружено с доказателства, а публичният изпълнител преценява дали да го уважи.
Кои суми и вещи не могат да бъдат запорирани
Не всяко имущество може да бъде предмет на принудително изпълнение. ДОПК препраща към правилата на Гражданския процесуален кодекс за несеквестируемото имущество (чл. 213 ДОПК). На практика защитата обхваща:
- вещите за обикновено лично ползване и домашно потребление в рамките на закона;
- част от трудовото възнаграждение и пенсията, изчислена по правилата на ГПК според размера на дохода и наличието на деца;
- социални помощи и определени обезщетения, които по закон не подлежат на запор.
За ориентир: от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата е 620,20 € (1213,01 лв.). Размерът на несеквестируемата част от доходите се изчислява спрямо минималната заплата, затова той се променя всяка година.
Банката не винаги знае какъв е произходът на сумите по сметката. Ако по запорираната сметка постъпват заплата или пенсия, уведомете писмено банката и публичния изпълнител и приложете доказателства. Позоваването на несеквестируемост е възможно, докато изпълнителното производство не е приключило.
Обжалване на действията на публичния изпълнител
Действията на публичния изпълнител могат да бъдат обжалвани пред директора на съответната териториална дирекция на НАП (чл. 266 ДОПК). Срокът е 7 дни от узнаването или съобщаването на действието. Жалбата се подава чрез публичния изпълнител.
Директорът се произнася в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба. Той може да отмени обжалваното действие, да спре изпълнението, ако има основания, или да отхвърли жалбата. Решението на директора в определените от закона случаи може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщаването му.
Имайте предвид две особености:
- Жалбата по правило не спира изпълнението. Ако искате изпълнението да бъде спряно, трябва да го поискате изрично и да обосновете основанията.
- С жалба срещу действията на публичния изпълнител не може да се оспорва самото задължение. Размерът на данъка се оспорва в производството срещу акта, с който е установен – например ревизионния акт.
Общите правила за обжалване на актове на администрацията сме разгледали в статията за обжалване на административен акт по АПК.
Други начини за защита
Разсрочване или отсрочване
Ако нямате възможност да платите наведнъж, ДОПК позволява разсрочване или отсрочване на задълженията (чл. 183 ДОПК). Обикновено се изисква обезпечение, а решението зависи от размера на задължението и причините за затрудненията. При одобрено разсрочване и редовни плащания принудителните мерки могат да бъдат ограничени.
Замяна на обезпечението
Длъжникът може да предложи друго имущество като обезпечение вместо запорираните сметки – например ипотека или банкова гаранция. Така фирмата може да освободи оборотните си средства и да продължи дейността.
Проверка на давността
Публичните задължения се погасяват по давност. Ако задължението е старо, проверете дали не е погасено. Изтеклата давност е основание за спиране и прекратяване на изпълнението.
Отговорност на трети лица
В определени случаи НАП може да насочи изпълнение към управителя или към други лица, свързани с дружеството. Повече по темата има в статията ни за отговорността на управителя за данъчните задължения на фирмата.
Какво да направите веднага: практически стъпки
- Проверете в портала на НАП какви задължения са записани и на какво основание.
- Изискайте копие от запорното съобщение и съобщението за доброволно изпълнение.
- Отбележете датата, на която сте узнали за запора. От нея тече 7-дневният срок за жалба.
- Преценете дали задължението е реално, платено ли е или е погасено по давност.
- Ако по сметката постъпват заплата или пенсия, уведомете писмено банката и публичния изпълнител.
- При фирма подайте искане за разрешение за неотложни плащания.
- Обмислете разсрочване или замяна на обезпечението.
- Консултирайте се с адвокат, преди да изтекат сроковете.
Ако задължението е към частен кредитор, а не към държавата, процедурата е различна. Тогава вижте материала ни за спиране на изпълнително дело при ЧСИ.
Чести грешки, които влошават положението
В практиката на кантората виждаме, че много длъжници губят възможности за защита не заради сложността на казуса, а заради няколко повтарящи се грешки:
- пренебрегват писмата от НАП и не проверяват адреса си за кореспонденция, включително електронната си поща в портала;
- изчакват „да мине“ и пропускат 7-дневния срок за жалба;
- прехвърлят имущество на роднини след получаване на съобщението, което може да доведе до обявяване на сделката за недействителна спрямо държавата и до нови рискове;
- откриват нова сметка в друга банка, без да знаят, че запорът може да бъде наложен и там;
- плащат частично, без да уточнят кое задължение погасяват, и така остават неплатени по-новите задължения с по-високи лихви.
Друга честа ситуация е спорът да се води само устно – по телефона или на гише. Всички искания, възражения и уведомления е добре да се подават писмено и с входящ номер. Така по-късно ще можете да докажете какво и кога сте направили.
Не на последно място, ако задължението е голямо или е установено с ревизионен акт, помислете дали все още е възможно актът да бъде обжалван. Това е най-сигурният начин да се отстрани основата на изпълнението.
Често задавани въпроси
Ще ме уведоми ли НАП, преди да наложи запор?
По правило длъжникът получава съобщение за доброволно изпълнение. Обезпечителни мерки обаче могат да се наложат и преди изтичането на срока по него, ако има риск за събирането.
Мога ли да тегля заплатата си от запорирана сметка?
Несеквестируемата част от заплатата е защитена, но банката трябва да е информирана. Уведомете я писмено и представете доказателства за произхода на сумите.
Колко време продължава запорът?
Докато задължението не бъде платено, погасено по друг начин или запорът не бъде отменен. След плащане поискайте вдигането му писмено.
Спира ли жалбата принудителното изпълнение?
Не автоматично. Спирането трябва да се поиска изрично и да бъде обосновано.
Мога ли да оспоря самия данък с жалба срещу запора?
Не. Задължението се оспорва в производството срещу акта, с който е установено. Жалбата срещу действията на публичния изпълнител засяга само законосъобразността на тези действия.
Как можем да помогнем
Адв. Росица Астакова и екипът на кантората представляват физически лица и фирми в производства пред НАП. Изготвяме жалби срещу действия на публичния изпълнител, искания за разрешение за неотложни плащания и за разсрочване, както и възражения за изтекла давност. За фирми с постоянни данъчни въпроси предлагаме абонаментно правно обслужване. Всички области, в които работим, са описани на страницата за правна компетентност.
Ако сметките Ви са запорирани, не губете време. Свържете се с нас, за да прегледаме документите в рамките на кратките законови срокове.
Статията има информационен характер към датата на публикуване и не замества индивидуална правна консултация.






